БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА Ран Босилек


The Presentation inside:

Slide 0

БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ПИШАТ ЗА ДЕЦА Ран Босилек


Slide 1

Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. Кратко време работи като учител. През 1906 г. в списание „Светулка“ е публикувано първото детско стихотворение на Ран Босилек „На косичка“, написано за неговите ученици. По-Късно учи в Софийския университет право и славянска филология. Защитава докторат в Брюксел (Белгия) и започва работа като адвокат в София. Истинското призвание на Ран Босилек обаче не е правото, а детската литература. Преразказва много народни приказки и сам създава приказки, обичани от поколения българи –


Slide 2

„Неродена мома, „ Жива вода“, „Косе Босе“, „Дядо и ряпа“. Любими прозведения на българчетата си остават „Патиланско царство“, „Незнаен юнак“. Едни от най – нежните стихове в нашата детска литература са излезли изпод перота на Ран Босилек – „Родна реч“, “Я кажи ми, облаче ле бяло“, „Родна стряха“.


Slide 3

Дълги години работи като редактор – първоначално на списание "Светулка", а по– късно на вестник "Врабче" и на едно от най-популярните детски издания в България за времето си – „Детска радост“. Ран Босилек е сред създателите на художествено оформената детска книга в България . Приносът му за развитието на детската литература у нас – преводна и оригинална, е огромен. Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.


Slide 4

Родна реч Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден.   Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди.   И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти… Милва като нежна песен, като утрен звън трепти! ИТИД


Slide 5

Я кажи ми, облаче ле бяло Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло?   Не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори:   „Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило?“   Ти кажи й, облаче ле бяло, жив и здрав че тук си ме видяло.   И носи от мене много здраве. Много мина, мъничко остана.   Наближава в село да се върна, да се върна — майка да прегърна. ИТИД ИТИД


Slide 6

РОДНА СТРЯХА Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил! ИТИД


Slide 7

Шарко, Деко и Дана ИТИД


Slide 8

За вас, мили деца, приказката прочете , стиховете подбра и катринките подреди Илиана Илиева – Дъбова Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона, Испания


×

HTML:





Ссылка: